Кога се издава болничният лист?            

Болничният лист се издава в деня, в който се установи временна неработоспособност. Не се допуска издаване на болничен лист, в който датата на започването на временната неработоспособност е по-късна от датата на издаването му, т.е. не се допуска предварително издаване на болничен лист.

Изключения се допускат за следните случаи:

• когато временната неработоспособност е констатирана в деня, в който лицето е било на работа, независимо от отработените часове, или след изтичане на работното му време. В тези случаи отпускът за временна неработоспособност, започва задължително от следващия календарен ден, независимо че той може да е неработен за лицето;
• когато болничният лист е продължение. В тези случаи отпускът за временна неработоспособност, започва задължително от деня, в който лицето е следвало да се яви на работа по предхождащия болничен лист, независимо че той може да е неработен за лицето.

Може ли да се издаде болничен лист за минало време?

Болничен лист за минало време, без предварителен преглед на лицето, не се издава. Изключение се допуска най-много до 2 календарни дни в случаи на тежки остри или изострени хронични заболявания, когато при прегледа се докаже, че лицето е боледувало и е било в състояние на временна неработоспособност, но прегледът не е могло да бъде извършен. В тези случаи причините за неизвършения предварително преглед задължително подробно се мотивират в личната амбулаторна карта (ЛАК) и се отбелязват на ред „Бележки“ на болничния лист. За лицата, които поради заболяването си не носят отговорност за действията си, този срок е 10 календарни дни. При издаване на болничния лист денят на прегледа се включва в посочените 2, съответно 10 календарни дни.

Когато прегледът е бил извършен и временната неработоспособност е била своевременно констатирана, но болничен лист не е бил издаден, той може да се издаде за минало време, ако въз основа на медицинската документация на лечебното заведение и ЛАК се прецени, че лицето през това време е било временно неработоспособно. В тези случаи болничен лист за отпуск до 14 дни непрекъснато за едно или повече заболявания се издава от лекуващия лекар/лекаря по дентална медицина, до 6 месеца (180 календарни дни) – от ЛКК, а за повече от 6 месеца – след решение на ТЕЛК. Целият отпуск за минало време се включва в един болничен лист.

Важно е при издаването на болничен лист за минало време на ред „Бележки“ да се впише необходимата бележка (например: „Издава се за минало време“; „Издава се за лечение/изследване в чужбина“ и др.).

Колко болнични листове следва да се издадат на лице, което работи при различни работодатели?

На осигурените лицата, които работят при повече от един работодател/осигурител се издава повече от един екземпляр на болничния лист за представяне пред всеки от тях.

Важно е да се знае, че данните във всички екземпляри на болничния лист трябва да са едни и същи. Когато болничните листове са издадени от ЛКК екземплярите се извеждат под един и същ номер в Книгата за решенията на ЛКК.

На ред „Бележки“ в болничния лист се вписва бележка с текст „Болничният лист се издава за повече от един работодател/осигурител“ и се вписва и броят на работодателите/осигурителите, за които е издаден.

Когато осигуреното лице работи при един работодател/осигурител по повече от едно правоотношение/основание за осигуряване се издава само един болничен лист.

Как се издава болничен лист за трудова злополука?

При злополука лекуващият лекар/лекарят по дентална медицина определя вида й – трудова или не, според данните от анамнезата и неговите лични констатации, като задължително вписва в личната амбулаторна карта (ЛАК) часа, мястото и обстоятелствата на злополуката.

При съмнения за трудова злополука, на ред „Бележки“ в болничния лист се вписва бележка с текст „За доказване с разпореждане на ТП на НОИ“, а при съмнение за професионална болест – „За доказване с експертно решение на ТЕЛК“.

Кога болничният лист се обозначава като „първичен“ и кога като „продължение“?

В указанията за попълване на болничния лист към Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им е записано, че първият болничен лист при всяко ново излизане в отпуск поради временна неработоспособност се обозначава като „Първичен“, а следващите за непосредствено продължаване на временната неработоспособност – като „Продължение“. Когато непосредственото продължаване на временната неработоспособност се обуславя от заболяване, което не е свързано с предходното, за което дотогава е получаван отпуск по болест, издаденият болничен лист за новото заболяване се обозначава като „Първичен“.

Колко дни временна неработоспособност има право да издава лекуващия лекар?

Съгласно чл. 13 от Наредбата за медицинската експертиза болничен лист за временна неработоспособност се издава на осигурено лице еднолично от лекуващия лекар/лекаря по дентална медицина до 14 календарни дни непрекъснато за едно или повече заболявания, но не повече от 40 календарни дни, с прекъсване в рамките на една календарна година. След изтичането на отпуска от 14 дни без прекъсване или 40 дни с прекъсване в една календарна година, лекуващият лекар/лекарят по дентална медицина, при необходимост от продължаване на временната неработоспособност, насочва осигуреното лице към ЛКК за издаване на болничен лист.

Допустимо е издаване на болничен лист за временна неработоспособност еднолично от лекуващия лекар/лекаря по дентална медицина за повече от 14 дни непрекъснато при следните случаи:

• При издаване на болнични листове с причина 11, 12, 14, 15, 16 ,17, 18, 20 и 25 (бацило/паразитоносителство, карантина, бременност, майчинство, трудоустрояване, придружаване на дете до 3-год. възраст в болнично заведение).
• При издаване на болнични листове само с режим болничен и с код на причината различен от 26 и 27 (придружаване и гледане на дете до 18-годишна възраст, придружаване и гледане на болен над 18-годишна възраст).
• При издаване на болнични листове с код на причина 26 едновременно с бележка „За гледане на дете под карантина“ или с бележка „Гледане на болен член от семейството в лечебно заведение за болнична помощ по заключение от ръководителя на лечебното заведение“.
• При издаване на болнични листове с код на причина 27 едновременно с бележка „Гледане на болен член от семейството в лечебно заведение за болнична помощ по заключение от ръководителя на лечебното заведение“.

В 40 календарни дни отпуск поради временна неработоспособност, разрешени на осигуреното лице с прекъсване в календарната година, не се включват дните по еднолично издадени болнични листове:

• с причина 11, 12, 14, 15, 16 ,17, 18, 20 (бацило/паразитоносителство, карантина, бременност, майчинство, трудоустрояване);
• само за режим болничен с код на причината различен от 26 и 27.

Обръщаме внимание, че дните по болничните листове, издадени за гледане на болен член от семейството, независимо от мястото където то се провежда (в дома или в лечебно заведение за болнична помощ), се включват в посочените 40 дни.

Колко дни временна неработоспособност има право да издава ЛКК?

Лекарските консултативни комисии разрешават непрекъснат отпуск за временна неработоспособност до 180 календарни дни, но за не повече от 30 календарни дни еднократно.

Допустимо е издаване на болничен лист за временна неработоспособност от ЛКК за повече от 30 дни при следните случаи:

• При издаване на болничен лист за минало време. В този случай на ред „Бележки“ е необходимо да се попълни бележка с текст „Издава се за минало време“;
• При издаване на болничен лист за проведено лечение в чужбина. В този случай на ред „Бележки“ е необходимо да се попълни бележка с текст „Издава се за лечение/изследване в чужбина“;
• При издаване на болничен лист за трудоустрояване – причини с код 16, 17, 18, 19 и 20;
• При издаване на болничен лист за проведено болнично лечение (посочени дни в болничен режим) в комбинация с друг режим, като дните в останалия/останалите режими не могат да бъдат повече от 30 дни.

В 180-те календарни дни се включват и дните по предхождащия/предхождащите еднолично издаден/и болничен лист/болнични листове от лекуващия лекар/лекаря по дентална медицина, но не се включват 135-те календарни дни от отпуска поради бременност и раждане.

Задължително ли е вписването на номер и дата на решението на ЛКК в болничния лист, при издаването му от ЛКК?

Да, при болничен лист издаден от ЛКК задължително, в съответното поле на болничния лист, се вписват номер и дата на решението на ЛКК (номера е от Книга за решенията на ЛКК).

Недопустимо е датата на решението на ЛКК да е по-късна от датата на издаване на болничния лист.

В кои случаи болничните листове се издават само след експертно решение на ТЕЛК?

Когато временната неработоспособност е продължила повече от 6 месеца без прекъсване (180 календарни дни) или 12 месеца (360 календарни дни) с прекъсване в 2 предходни години и в годината на боледуването, отпуск се разрешава и болнични листове се издават само след контролен преглед на ТЕЛК (постановено експертно решение) на всеки 2 месеца, при условие, че са налице обективни признаци за възстановяване на работоспособността в следващите 6 месеца.

По изключение за отделни случаи след мотивирано решение на ТЕЛК отпускът за временна неработоспособност може да се продължи и след изтичането на новите 6 месеца само за някои болести като туберкулоза, травматични увреждания, следоперативни състояния, хепатит, инфаркт на миокарда и др., когато е очевидно, че лицето ще възстанови работоспособността си през следващите 6 месеца.

Важно е да се знае, че не се разрешава ползването на отпуск за временна неработоспособност непрекъснато за повече от 18 месеца.

Прекъсват ли почивните и празничните дни времената неработоспособност?

В разпоредбата на чл. 6, ал. 6 от Наредбата за медицинската експертиза е регламентирано, че неработните дни, както и ползването на друг законоустановен отпуск не прекъсват временната неработоспособност. Прекъсване на временната неработоспособност се допуска само когато лицето се е явило на работа със съгласието на органа на медицинската експертиза, който е разрешил отпуска по болест, съответно издал болничния лист, което във връзка с чл. 23, ал. 1 и чл. 27, ал. 4 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на РКМЕ, следва да бъде отразено в личната амбулаторна карта на лицето.

Необходимо е да се има предвид, че цитираната разпоредба регламентира компетентността на здравните органи за издаване на болнични листове. От посочената разпоредба следва, че е налице нарушение на чл. 13, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза, когато са издадени два болнични листове за временна неработоспособност, по единия от които отпускът изтича непосредствено преди почивните или празничните дни, или другия законоустановен отпуск, а по другия болничен лист, макар и първичен, започва непосредствено след тях и сборът от дните в отпуск е повече от 14 дни.

Неправилно е издаден и болничен лист след празничен или почивен ден, когато преди този ден лицето е било във временна неработоспособност със същата диагноза и съответния празничен/почивен ден не е включен в болничния лист.

Как следва да се издаде болничен лист за временна неработоспособност при болнично лечение, както и в случаите, в които се налага лечението на лицето да продължи в дома?

Болничен лист за болнично лечение се издава задължително от деня на постъпването в лечебното заведение за болнична помощ, независимо дали преди това осигуреното лицето има издаден друг болничен лист.

Болничен лист за цялото време на болничното лечение се издава еднолично от лекуващия лекар/лекаря по дентална медицина.

В случаите, в които след болничното лечение осигуреното лице се нуждае и от домашно лечение, при изписването му от лечебното заведение се издава един болничен лист от ЛКК, в който се включват дните за болничното лечение, включително денят на изписването, както и не повече от 30 календарни дни за домашно лечение.

Болничният лист се издава в деня на изписването от лечебното заведение за болнична помощ. Болничният лист се отразява в историята на заболяването, в ЛАК и в епикризата и се обосновава необходимостта от отпуск за домашно лечение.

Издава ли се болничен лист за временна неработоспособност на лице, на което ТЕЛК/НЕЛК е определила 50 и над 50 процента трайно намалена работоспособност?

Съгласно чл. 12, т. 6 от Наредбата за медицинската експертиза не се издава болничен лист за временна неработоспособност за заболяване, за което ТЕЛК или НЕЛК е определила 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. Изключения се допускат, когато са налице обективни данни за обостряне на заболяването, както и при интервенции, свързани с лечението на хронично заболяване, при които е констатирана временна неработоспособност.

При издаване на болничен лист необходимо ли е вписване на бележка и при кои случаи тя е задължителна?

На ред „Бележки“ на болничния лист се вписват различни обстоятелства, необходими за доизясняване на някои данни, свързани с изискванията на Наредбата за медицинската експертиза и Наредбата за трудоустрояване.

В Наредбата за медицинската експертиза в чл. 8, ал. 1; чл. 9, ал. 4; чл. 11, ал. 4; чл. 15, ал. 2; чл. 22; чл. 40, ал. 1 са регламентирани някои от случаите, в които е задължително да се впише необходимата бележка. Бележките по тези и други възникващи в практиката случаи са посочени в указанията за попълване на болничния лист към Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им.

Каква бележка трябва да се попълва при издаване на болничен лист за гледане на болно дете до 18-годишна възраст?

При издаване на болничен лист за придружаване и гледане на дете до 18-годишна възраст, в зависимост от конкретния случай, при необходимост от номенклатурата на бележките, които са посочени в указанията за попълване на болничния лист към Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, се избира съответната бележка:

• при издаване на болничен лист от лечебно заведение за извънболнична помощ за придружаване и гледане на дете до 18-годишна възраст на ред „Бележки“ се попълва „Гледане на болен член от семейството у дома“;
• при издаване на болничен лист за придружаване и гледане на дете до 18-годишна възраст в лечебно заведение за болнична помощ на реда „Бележки“ задължително се попълва „Гледане на болен член от семейството в лечебно заведение за болнична помощ по заключение на ръководителя на лечебното заведение“;
• при издаване на болничен лист за придружаване на дете до 3-годишна възраст в лечебно заведение за болнична помощ, на ред „Бележки“ се попълва „Гледане на болно дете до 3-годишна възраст в лечебно заведение за болнична помощ“;
• при издаване на болничен лист за придружаване и гледане на дете до 18-годишна възраст, поради заразна болест или карантина на детето, на ред „Бележки“ се попълва „За гледане на дете под карантина“;
• при издаване на болничен лист за придружаване и гледане на дете до 18-годишна възраст за изследване се вписва бележка – „За придружаване на член от семейството за консултация и изследване“.

Каква бележка трябва да се попълва при издаване на болничен лист за гледане на болен над 18-годишна възраст?

При издаване на болничен лист за придружаване и гледане на болен над 18-годишна възраст, в зависимост от конкретния случай, се попълва една от следните бележки:

• при издаване на болничен лист за придружаване и гледане на болен над 18-годишна възраст в лечебно заведение за болнична помощ, на ред „Бележки“ задължително се попълва „Гледане на болен член от семейството в лечебно заведение за болнична помощ по заключение на ръководителя на лечебното заведение“;
• при издаване на болничен лист за придружаване и гледане на болен над 18-годишна възраст у дома, на ред „Бележки“ се попълва „ Гледане на болен член от семейството у дома“;

при издаване на болничен лист за придружаване на болен над 18-годишна възраст издаден за провеждане на изследване/консултация, необходимата бележка е „За придружаване на член от семейството за консултация и изследване“.

В кои случаи при издаване на болничен лист се вписват бележките „За гледане на дете“ и „За гледане на дете по чл. 167 от КТ“?

Тези бележки са специфични и се вписват задължително при следните случай:

• При издаване на болничен лист на осиновител/осиновителка. В тези болнични листове на ред „Бележки“ задължително се вписва бележка с текст “За гледане на дете”;
• В случаите на тежко заболяване или смърт на майката на детето, настъпило в периода на остатъка до 135-ия ден, на лицето (баща, баба, дядо или настойник), което ще ползва отпуск по чл. 167 от КТ се издава и болничен лист. На ред “Бележки“ в болничния лист задължително се вписва бележка с текст “За гледане на дете по чл.167 от КТ”.

Недопустимо е попълването на посочените специфични бележки в болничните листове за придружаване и гледане на дете до 18-годишна възраст, както и в последния болничен лист за майчинство, с който отпускът за бременност и раждане се изравнява до 135 календарни дни.

Как се издават болничните листове за бременност и раждане?

Издаването на болничните листове за бременност и раждане е уредено в чл. 26 ÷ 30 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ).

Отпускът поради бременност и раждане е в размер 135 календарни дни за всяко дете се разпределя в 3 болнични листа, както следва:

1. за 45 календарни дни преди раждането. Началото на отпуска за бременност се определя от предполагаемата според медицинските критерии дата на раждането и болничният се издава за 45 дни преди тази дата от съответния лекар, който осъществява наблюдението на бременната. В болничния лист задължително се вписва терминът на раждането;
2. за 42 календарни дни непосредствено от раждането – от лекаря, който е водил раждането. Ако раждането е станало без медицинско наблюдение – от личния лекар на родилката;
3. за 48 календарни дни (продължение на предходния болничен лист) – от личния лекар на детето или от личния лекар на родилката. В случаите, когато детето по медицински индикации е оставено за гледане в болнично лечебно заведение – болничният лист се издава от ЛКК на АГ отделението на болничното лечебно заведение, където се гледа болното дете. Когато детето почине, дадено е за осиновяване или е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка преди изтичането на 42 дни от раждането му, този болничен лист не се издава.

На основание чл. 26, ал. 3 от НМЕ, през време на отпуска по бременност и раждане не се издава болничен лист по други причини.

При издаване на болничен лист за 45 календарни дни преди раждане, терминът на раждането включва ли се в периода на отпуска от 45-те календарни дни?

Терминът на раждането е предполагаемата дата на раждане, затова като се вземе предвид и разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза, съгласно която отпускът е за 45 календарни дни преди раждането, терминът на раждането не се включва в периода на този отпуск.

Как се коригират допуснати технически грешки в болничен лист?

Допуснати технически грешки може да се установят:

1. Преди подаване на удостоверение по образец съгласно приложение № 9 към Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО.
2. След подаване на удостоверение съгласно приложение № 9, но преди изплащане на обезщетение.

За случаите по т. 1 работодателят/осигурителят следва да върне хартиения екземпляр на болничният лист на осигуреното лице, което да го представи на органа, който го е издал за отстраняване на допуснатите технически грешки. Корекцията се прави като болничния лист, издаден на хартия и данните от него, подадени в Електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им се анулират, след което се издава нов болничен лист с попълнени коректни данни.

За случаите по т. 2 съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт информира работодателя/осигурителя, които следва да върне хартиения екземпляр на болничният лист на осигуреното лице. Процедурата продължава по аналогия на описания за т. 1 ред.

Недопустимо е анулиране само на данните, подадени за Електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им, без да се анулира хартиения екземпляр на болничния лист.

Как се процедира, когато болничния лист е издаден в нарушение на разпоредбите на Наредбата за медицинската експертиза?

В зависимост от нарушението, се извършва преценка от служителите на териториалното поделение на НОИ за предприемане на едно от следните действия:

• Изпращане на писмо до работодателя/осигурителя за връщане на болничния лист за анулиране от органа медицинската експертиза, който го е издал и издаване на нов болничен лист с коректни данни. В този случай задължително се изисква съгласието на осигуреното лице.
• Обжалване на болничния лист по реда на чл. 112 от Закона за здравето.

Наредбата за медицинската експертиза с чл. 54, ал. 1 дава възможност на органът, издал неправомерно болничен лист, да го анулира до изплащане на обезщетение по него. Във връзка с цитираното правомощие обръщаме внимание, че това може да стане само при условие, че лицето на което е издаден този болничен лист не възразява. Следователно недопустимо е болничен лист, който се обжалва, да се анулира от органа на медицинската експертиза, който го е издал, без съгласието на осигуреното лице. При решение за предприемане на подобно действие органът на медицинската експертиза следва:

• да анулира хартиения екземпляр на болничния лист и данните от него, подадени в Електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им;

да уведоми всички заинтересованите страни за предприетите действия във връзка с чл. 91, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.

Тази статия е написана благодарение на Национален Осигурителен Институт http://www.nssi.bg/

При възникнали въпроси по темата и нужда от консултация от експерт можете да се свържете безплатно с контактния център на НОИ. Ние, като частна счетоводна къща в гр.София предлагаме платени консултации с предварително записан час. Благодаря Ви за разбирането!